E X P O

Съюзът на икономистите в България /СИБ/ обявява поредния десети конкурс „Млад икономист 2014 – гласът на младите за силна икономика“. Темата за тазгодишното есе е „Зелената икономика – възможности и предизвикателства“. Повече информация и условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени на интернет страницата на СИБ: bgeconomists.bg. Краен срок за представяне на разработките – 5 май 2014г., на адрес: гр. София 1000, ул. „Г. С. Раковски“ №108.

За втора поредна година Джуниър Ачийвмънт България организира Финансов иновационен лагер за ученици от горен курс с интерес във финансовата сфера. Той ще се проведе на 11 – 12.05.2014г. (неделя - понеделник) в Гранд хотел София. За да се класирате за участие във финансовия лагер е необходимо да решите предварителен казус, който ще намерите като прикачен файл към сайта на организацията. Краен срок за подаване на решенията на предварителния казус – 24.04.2014г. Повече информация относно конкурса могат да бъдат намерени на интернет страницата на Джуниър Ачийвмънт България: http://bulgaria.ja-ye.org

На 19 март 2014г. ученици от Националната финансово-стопанска гимназия, като представители на учебно-тренировъчните фирми „Експо” ООД, „Фиеста” ООД и „Дионисий” ООД, взеха участие на Международния панаир на УТФ в град Целе, Словения. На панаира имаше участници от Италия, Словения, Германия и България. Организацията беше на ниво, а щандовете привличаха погледите с оригиналност и стил. В процеса на подготовка и по време на самото събитие учениците достойно представиха гимназията, като същевременно с това се забавляваха.

На 25.01.2014г. петима ученици от НФСГ представиха достойно гимнязията на състезание по програмата Евроскола, проведено в сградата на Информационното бюро на Европейския парламент за България, като се класираха на второ място и спечелиха правото с още 19 свои съученици да отпътуват за Страсбург и да се запознаят отблизо с работата и дейността на Европейския парламент.На 06.03.2014г. двадесет и четиримата подбрани ученици взеха участие в международния младежки проект. В събитието участваха ученици от целия Европейски съюз, които работеха заедно. На заседанието преди обяд бяха обсъдени актуални социални, икономически, политически и екологични въпроси, засягащи бъдещето на Европа.Всички младежи взеха участие в „заседания на комисиите” и в „пленарни заседания”, разискваха и гласуваха резолюции, като разискванията се водеха основно на английски и френски език. След обяд нашите ученици станаха част от многоезични работни групи.Чрез необикновения урок на този ден се подкрепя европейското гражданско образование и с дължимото уважение към културните и езиковите различия между държавите-членки се допринася за развитието на европейско съзнание.

Карнавалът, който се провежда преди Великите пости, трае от ноември до март. Празникът датира от древни времена, когато се е вярвало, че зимните духове трябва да се изгонят, за да дойде пролетта. По време на Fasching, известен също така като die Tollen Tage ( „ лудите дни“), бизнесът замира и дори сериозните германци се отпускат … до известна степен. Трите основни дни на Fasching са Weiber Fasnacht (когато жените могат да срязват надве вратовръзките на всички мъже, които видят); Розовият понеделник (Rosenmontag – денят на големите паради) и Fastnacht, което буквално означава “Нощ на постене”, но всъщност хората ядат, пият и шумно се веселят от сърце цял ден и цяла вечер.Карнавал се празнува на много места по света и представлява съвкупност от ритуали и обреди за плодородие и гонене на зимата. Неговото съществуване и произход е добре документирано в ранната митология и примитивните рисунки. В центъра на примитивните религиозни обреди и ритуали стои маската, танцът и процесията. Тазгодишният фашинг в нашата гимназия се очаква да бъде изключително вълнуващ, изпълнен с ентусиазирани участници, с много забавни игри и спомени, които ще останат у всеки, който вземе участие, дори и само като зрител.Ще присъстват и бивши ученици на НФСГ, желаещи да си припомнят дните, прекарани в класната стая и да се видят със свои съученици.Очакваме ви, забавлението е гарантирано!

На 19 март(сряда) УТФ "Експо" ООД ще вземе участие в Словенския търгорвки панаир. Фирмата ни ще изпрати екип, който ще ви информира за последните тенденции в онлайн рекламата и информацията. Подготви ли сме атрактивно представяне. Чакаме ви.

Ако много са те наранявали, ако често си грешил, ако си отегчен и не ти се страда повече, просто защото напоследък страданието е станало твой начин на живот, тогава как да повярваш? Откъде в теб да дойде увереността ти, че нещата могат да са и по-различни, че има надежда! Ако любовта е най-голямата сила и смисъл на живота ни, защо ни кара да страдаме по-често, отколкото да сме щастливи. Кой може да ни каже какъв е ключа към една истинска неразрушима връзка с човек от другия пол!? Истината е, че всеки от нас мечтае именно за това. Колко лесно би било, ако разполагахме с някакви странни способности, с които да можем да преценяваме абсолютно точно хората, само с един поглед. И ако това беше така, може би нямаше да страдаме толкова, просто защото нямаше да грешим. Лошото е, че понякога прощаваме чужди грешки по-лесно, отколкото прощаваме собствените си. Търсещият любов човек е прекалено отворен към другите, готов е да им се открие без притеснение и за това често попада под ударите на техните атаки, затова страда и остава излъган… да, излъган, но от кого, май по-скоро излъган от самия себе си… Любовта не може да бъде самоцел, не трябва да си с някого само заради самото усещане да не си сам,колкото и тъжно да звучи самотата е по-добро решение от измамната любов!!! Макар че самотата сама по себе си не е никак лека перспектива, но в крайна сметка ние сами я избираме, не тя нас. Понякога обаче така привикваме със самотата, че ни е трудно да излезем от нея дори и да сме имали такова желание. Защото всеки може да е сам, но не всеки може да бъде обвързан. Да си сам е по-лесния избор, да си с друг е изпитание на собствения ти дух и характер. За да има връзка, трябва да има доверие, трябва просто да излезеш от черупката си и да се довериш на спяпо. И тук няма гаранции, няма уговорки, просто трябва да си смел, няма кой да ти осигури защита от възможното разочарование, в този вид отношения се действа на принципа - проба, грешка! Ако не си готов да поемеш този риск, си оставаш сам и мечтаещ за връзка.А ти готов ли си да поемеш риска?

Готови ли сте да се промените, да захвърлите всичко, което досега е определяло живота ви и е било част от него, готови ли сте да еволюирате? Живеем в свят, в който се чувстваме притиснати от задължения, порядки и традиции, които често са доста закостенели. Въпреки целия ни порив към модерен живот, все още има теми табу, има морал, има ограничения. Често постигането на собствените ни мечти изисква справянето с всички тези пречки. Крачка напред е дори само мисълта за постигането на мечтата. Проблемът на повечето хората е, че самите те не вярват в собствения си успех, оставят се на течението, което често не е много благосклонно към тях и в един ден се оказват разочаровани, оплакващи се същества, които така и не са успели да постигнат нищо съществено в живота си. Искате ли за себе си това? Ами не е никак трудно да го постигнете - просто трябва да се оплаквате, много да се оплаквате и да не правите нищо по въпроса да подобрите положението си. Ако пък сте от онези, които това не ги устройва - действайте! Мечтите не са просто болни фантазии за по-добри дни, те са стимул за живот на хората, които искат да постигнат успех и вярват в него. Всичко това обаче изисква промяна, коренна промяна и много позитивно мислене, законът на привличането е в пълна сила тук. Малодушие, колебание, липса на смелост - това са мръсни думи за успелите хора. По-страшно сякаш става после, когато мечтата е факт, какво да правим тогава? Ако един ден си стоял замислен и замечтан за нещо, което искаш да имаш, а в друг ден вече го държиш в ръцете си… какво следва от тук нататък… Защото успехът е хубаво нещо, но и главозамайва. Ако си изкачил собствения си връх, ако стоиш на него и оглеждайки се, виждаш от високото всичко друго дребно и незначително, означавали това, че трябва да се спреш и да си останеш там завинаги. Когато повечето от нас постигнат мечтата, правят именно това, но все пак търсенето на нов връх нима не е по-добра перспектива. Всеки сам избира как да продължи от тук нататък, всичко зависи от собственото ти чувство за мярка, ако това е достатъчно - спираш, ако не - продължаваш. И кое е по-правилното?… А кое ли е по приятното - пътят към щастието или неговото постигане? Дали изобщо има щастие? Ако много са те наранявали, ако често си грешил, ако си отегчен и не ти се страда повече, просто защото напоследък страданието е станало твой начин на живот, тогава как да повярваш? Откъде в теб да дойде увереността ти, че нещата могат да са и по-различни, че има надежда! Ако любовта е най-голямата сила и смисъл на живота ни, защо ни кара да страдаме по-често, отколкото да сме щастливи. Кой може да ни каже какъв е ключа към една истинска неразрушима връзка с човек от другия пол!? Истината е, че всеки от нас мечтае именно за това. Колко лесно би било, ако разполагахме с някакви странни способности, с които да можем да преценяваме абсолютно точно хората, само с един поглед. И ако това беше така, може би нямаше да страдаме толкова, просто защото нямаше да грешим. Лошото е, че понякога прощаваме чужди грешки по-лесно, отколкото прощаваме собствените си. Търсещият любов човек е прекалено отворен към другите, готов е да им се открие без притеснение и за това често попада под ударите на техните атаки, затова страда и остава излъган… да, излъган, но от кого, май по-скоро излъган от самия себе си… Любовта не може да бъде самоцел, не трябва да си с някого само заради самото усещане да не си сам,колкото и тъжно да звучи самотата е по-добро решение от измамната любов!!! Макар че самотата сама по себе си не е никак лека перспектива, но в крайна сметка ние сами я избираме, не тя нас. Понякога обаче така привикваме със самотата, че ни е трудно да излезем от нея дори и да сме имали такова желание. Защото всеки може да е сам, но не всеки може да бъде обвързан. Да си сам е по-лесния избор, да си с друг е изпитание на собствения ти дух и характер. За да има връзка, трябва да има доверие, трябва просто да излезеш от черупката си и да се довериш на спяпо. И тук няма гаранции, няма уговорки, просто трябва да си смел, няма кой да ти осигури защита от възможното разочарование, в този вид отношения се действа на принципа - проба, грешка! Ако не си готов да поемеш този риск, си оставаш сам и мечтаещ за връзка.А ти готов ли си да поемеш риска?

Живеем миг за миг, секунда за секунда. Оплетени сме със салфетки, силикон и ланци. Искаме да ни оценяват достойно, но никак не се намираме с достойнството си.Искаме да открием мъжът на живота си, но линеем из чалга клубове. Искаме да получаваме високи заплати, но не знаем къде се намира библиотеката. Когато някак получим високата заплата, изхарчваме я по своя си начин: да натрупаме моментни изживявания с краткотрайна годност. Ние сме консуматори, потребители, баркодТърсим мехлем за душата и се отбиваме в мола или фитнес центъра. През цялото си съществуване не разбрахме как се гледа театър и как се поръчва книга в библиотеката. Виждаме "Александър Невски" само от прозореца на маршрутката. Вземаме изпитите си благодарение на уикипедия, на късмет, с подсказване, преписване и предлагане на услуги. Разбира се, с известни изключения!Започнахме да остаряваме още докато сме ученици. По броя на депресиите изглеждаме съкрушителни. Отвикнахме да разговаряме, да откриваме нещо ново всеки ден. Свикнахме да бъдем ограничени, загубихме приключенските си души. Не познаваме съседите си.Мълчим в асансьорите и гледаме в стените. Не отваряме вратата на дамата с препълнените куфари и не благодарим за отворената врата. Заключихме се в хладилника, в етикета на опаковката. Концентрирахме се в документи, сметки и олекване. Но какво олекване само!Не живеем, а живуркамеСъкратихме мечтите си във фитнес и кол-центрове, в партита с евтин алкохол, в мутренски епопеи, в молове, в младежки обмени. Превърнахме се в нищожества, които се ограничават от прагматизъм. Не спорим за идеи, а за пари. Не плануваме революции, а финансови проекти. Не водим дискусии с думи, не водим дискусии и с юмруци. Толкова сме жалки и безответни. Толкова страхливи. Толкова затворени. Нямаме за какво да се борим. Нямаме за какво да живеем. Живи ли сме!?Разбира се, с известни изключения! Говорим за титаните от едно време, но не можем да стъпим на техните рамене. Страх ни е да не паднем отвисоко. Когато страдат нашите родители, баби, дядовци, когато правителствата крадат, когато политици се слагат на мутри, когато бедността расте, когато не направиха нищо за образованието и бъдещето ни, просто си зарихме главите в пясъка с надеждата бурята да отмине и ние пак да сме добре.Да остане нещо за пиене и нещо за хапване. Какво пък толкоз, ще живеем и с буркани, ще живеем и на кредит. Свикнали сме да се измъкваме. Това е единственото ни достойнство. Качеството на мекотелите. Научихме се да съществуваме на минимум, на минимум рискове, на минимум изисквания, на минимум тишина. Оценяваме човека според банковата сметка, според големината на джантите, според фасадата на къщата, според кубиците силикон. И всичко това научихме безпрепятствено в Студентски град, в нощната дискотека, в местната кръчма, от телевизора, от вестниците, от приятели.Научихте ни всички да следваме една култура, от която се срамувате. Позволихте ни да бъдем това, което вие никога не успяхте да бъдете и сгрешихте, защото всяка крайност носи унищожителна вреда.Говорите ни за Ботев, за Левски, само по празници. Отбелязваме ги празнично във Фейсбук. Решихме, че е достатъчно. Колкото е достатъчно признанието на другиго, когато знаеш, че си недостоен. Да бъдеш като Ботев. Да бъдеш като Левски. Да бъдеш буен огън от размисли и действия, преминал сумати препятствия за своя идеал.Вечно ги търсим, вечно ги чакаме и Ботев, и Левски, и никак не намираме пътя да бъдем поне малко като Ботев и като Левски. Докога така? Докога?Отвреме навреме искрено съжаляваме, че сме това, което сме. Че сме заринати с лайна, че сме зацапали цялата работа. Че сме продукт на печелбарския фундаментализъм. Някакви капачета. Натиснеш ги и ще изпукат.Че нямаме бъдеще. Че нямаме идентичност. Кога ще се научим да бъдем заедно? Да бъдем солидарни, да бъдем луди за живот, за разговори, за идеи, за пътувания, за спасение? Кога ще се научим да бъдем същински звездни паяци със синкава светлина на сърцевината?

И така, представете си 2058 година. Обикновено софийско жилище.
- Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
– Така ли? Коя книга?
- Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.
- Че защо ще я купуваш? Имаме я.
- Супер! В кой файл е?
- Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
- Пфу! Та тя е на хартия!
- И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
- На моята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
- Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
- Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
- Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
- Да смъкна безплатно книга?!
- Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
- Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
- Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
- На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
- А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
- Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
- Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
- Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
- Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
- Платих я. Thanks.
- Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
- Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара. Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”…
- А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
- Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
- Това пък от кой зор?!
- Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая…
- Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
- Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
- Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
- Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила…Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета… …
След 2 часа:
- Уфф. Привърших я най-сетне.
- Какво? За два часа си изчел “Под игото”?
- Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
- Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
- Кой?!
- Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
- Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
- Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
- Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…